Една полска приказка разказва, че щъркелът някога е бил мъж, много благочестив поклонник, който е ходил редовно на Гроба Господен. Бог се доверил на човека с чувал, съдържащ зло под формата на змии и жаби. Мъжът трябвало да вземе чувала и да го хвърли в морето.
При никакви условия не е трябвало да го отваря. Пътуването било тежко и човекът изкачил висока планина. Изтощен, той седнал да си почине, където любопитството му се оказало по-силно от волята му. Когато отворил чувала, злото и бедността обхванали света. Бог превърнал човека в щъркел, докато той не възвърне цялото страдание, което е бил освободил.
Човекът е трябвало да приеме даденото доверие като изключително важна задача. Нарушаването на заповедта е довело до зло, заради което са пострадали много невинни. Добрите и благочестивите могат да сгрешат, но грешките могат да се плащат скъпо.
Полската приказка напомня Кутията на Пандора. Щъркелите са птици, които помагат на човека в големи беди - африканците чакат ятата, защото те унищожават нашествията от скакалци. Щъркелът е много ценна птица и унищожаването й може да доведе до сериозни природни беди.